Бромо: вулканът на вулканите

Екатерина Геловска

Със своите над 120 активни вулкана и постоянни изригвания и земетресения Индонезия е най-разнообразната в геоложко отношение част на планетата, а от тук – и най-вълнуващата. Най-известният от тях – вулканът Бромо, се намира в най-източната част на индонезийския остров Ява и е част от гигантската калдера Тенгер, включваща няколко действащи вулкана.

Познавачите твърдят, че Бромо е един от най-красивите вулкани на планетата. Няма да оспорваме това твърдение, защото онова, което виждаш на живо, е наистина зашеметяващо. Представата, която си получил предварително от снимки или филми, се оказва неадекватна, а действителността – спираща дъха.  

Има няколко изходни точки за Бромо. Може би най-удобната от тях е селцето  Нгадисари (Ngadisari, което е на 5 км от калдерата. До него може да се достигне от градчето Проболингго – колко време ще отнеме пътят, зависи от трафика. Продължителността варира между час и два, макар че километрите са едва 37.

За Бромо тръгваме в 3,30 сутринта с идеята да видим изгрева на слънцето и вулкана в първите му лъчи. Когато пристигаме с джипа на панорамната тераса, се оказва, че вече сме закъснели - тя вече е претъпкана с туристи, така че трябва да си намерим удобно място за наблюдение и снимки. Всъщност, целта на ранното идване е именно това, защото изгревът е към 5 сутринта. 

В ранната сутрин се виждат само мъгливите очертания на планините и издигащият се в небето сивкав дим. Започва да се развиделява и става ясно, че вулканите всъщност са няколко – единият, по-нисък, но с огромен кратер, е Бромо (2392 м), а другият, по-висок със стотина метра, е Баток (Batok). Зад тях в далечината се вижда още един вулкан – Семеру, с височина 3,676 м.

Вулканите са на възраст над 820 000 години и продължават и днес да са активни. Активността им се проявява по различен начин. Семеру, например, изхвърля на всеки 30 минути прах и камъни, Бромо – дими постоянно, като променя цвета на пушека си, а Баток през повечето време е спокоен и само от време на време дава признаци на живот.  Последното изригване на Бромо е било през 2011 г., а преди това през  2011 г, 2004, 2000, 1995, 1984 и пр.

Легендите

В земя, където легендите и митовете са едва ли не повече от истинските истории, няма как да няма поне една и за този прочут вулкан.

Според една от тях чудовище се влюбва в местна принцеса, и за да отхвърли домогванията му, тя му дава непосилна на пръв поглед задача: да изкопае за една нощ кратер на Бромо, използвайки черупки от кокосови орехи. Нощта напредва и става ясно, че чудовището е на път да изпълни задачата. Тогава кралят, бащата на принцесата, заповядва да се удари гонгът – знак, че нощта е отминала и е време да се започне засаждането на ориз. В същото време петлите биват събудени преждевременно и накарани да кукуригат – още един знак, че е настъпило утрото. Тогава чудовището разбира, че се е провалило. Преди да умре от изтощение, то изхвърля черупката на кокосов орех, която става вулкана Баток, а околните изкопи се превръщат в пясъчното море около Бромо.

Друга легенда разказва, че дъщерята на крал Roro Anteng решава да избяга в планините заедно със съпруга си заради религиозни гонения. Тя се заселва край вулкана Бромо и основава първото селище. Всичко върви добре, но двойката няма деца. Тя дълго медитира край вулкана, молейки боговете да й дари наследник. Един ден срещат край кратера бог Hyang Widhi Wasa. Той им обещва много деца, но поставя условие последното да бъде принесено в жертва на вулкана. Двойката има 25 деца, но така и не изпълнява обещанието си да даде най-малкия си син на Бромо. Малолетният принц е настигнат от гнева на бога и загива при изригването на вулкан. Затова и днес в подножието на Бромо има храм и местните жители всяка година изпълняват в него специална церемония за предотвратяване на бедствия и нещастия.

Тенгеризите

Наричат местните жители тенгеризи, по името на калдерата Тенгер. Това е древна народност, която изповядва хиндуизма. Те са едни от малкото хиндуисти, останали на остров Ява, 90% от населението на който са мюсюлмани. Общият им брой е към 600 хиляди на острова, но все повече намалява.

Изкачването

Отново се качваме на джипа и слизаме надолу към калдерата. Прекосяваме част от прашното море и спираме на два километра от вулкана. От тук вариантите са два: продължаваме пеша или се качваме на кон, който ни закарва до подножието на вулкана. Цената от 50 000 рупии ( около 7 лева) в посока не е непосилна, но пък идеята е да се изкачим без помощни средства.

Километър и половина се минават лесно, ако намерите утъпкана пътека. В противен случай затъвате до глезени във вулканичния прах, който пълни маратонките и спъва придвижването. Докато го тъпчите, се вдига истински облак около вас и след малко сте покрити с фин слой прах, който влиза под дрехите, в носа и устата...

Последните 500 м до подножието на Бромо са изкачване, макар и не много стръмно. До тук ни следваха водачите с коне с надеждата, че ще се откажем от изкачването и ще продпочетем конната тяга. Тук те обръщат назад и вече и да искаш, няма конски гръб, на който да разчиташ. Но пък изкачването е кратко.

Накрая предстоят 265 стъпала с площадки за почивка на всеки 53 от тях. Най-после сме горе и вече няма какво да ни спре. Само след момент обаче вятърът се обръща и сме обгърнати от отровния сиво-жълтеникав облак. Тук обаче сме без маски, така че задържаме дъха. Вулканът Бромо наистина ти спира дъха, си мисля със закъснял сарказъм. Само на няколко десетки метра от нас атмосферата е доста по-чиста, но още не го знаем. Там също мирише на сяра, но облакът минава встрани, така че се диша по-леко.

В кратера на вулкана не се вижда нищо, освен същия сиво-жълтеникав дим. Казват, че когато промени цвета си на червен, това е знак за скорошно изригване.

Впрочем, два мита опровергахме по време на това пътуване – единият е, че вулканът Бромо не бивало да се посещава през дъждовния сезон, защото заради мъгли видимостта била лоша, а заради дъждовете – теренът труден за ходене. Може и да е вярно, но макар и във валежния сезон, времето беше ясно и сухо, така че не се сблъскахме с нито една от тези трудности. Вторият – че на Бромо било невероятно студено. Посестрима по съдба дори ми подари чифт ръкавици, за да не мръзна, но те така и не влязоха в употреба. Студът се усеща само докато чакаш на обзорната площадка изгрева на слънцето. После бързо се сгряваш и забравяш за температурите, защото те сгряват и ентусиазмът, и усилията :-)