Бранимир Ботев: Конгресният туризъм носи най-високата добавена стойност в бранша

България има голям неизползван потенциал в тази сфера

Бъдещето на конгресния туризъм в България, възможностите и предизвикателствата пред туристическия бизнес обсъдиха днес на работна среща, организирана по покана на Българската организация за конгресен туризъм. На нея заместник-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев се срещна с топ мениджъри в бранша.  Домакин на срещата беше председателят на организацията  Хенинг Крипендорф.

Конгресният туризъм е генератор на най-високата добавена стойност в бранша. Той се нуждае от специални условия и дългосрочна стратегия. Освен източник на печалби той е носител на сериозен положителен имидж. Страната ни има потенциал за неговото развитие, но за това трябва да се работи дълго и сериозно, заяви  заместник-министър Ботев и допълни, че за конгресния туризъм е необходима допълнителна регулация и визия от страна на бизнеса и държавата.

Очакваме България да се върне на картата на световния конгресен туризъм, каза в началото на срещата Поли Карастоянова – член на борда на директорите на Българската организация за конгресен туризъм. Тя посочи, че организацията има уверението на държавата, че през 2014 година Бълария може да се включи за национална реклама и участие в календара на събитията на най-престижните изложения: IMEX – Франкфурт, CONFEX – Лондон и EIBTM, Барселона.

Мениджърите на големите хотелиерски вериги поздравиха България с добрите новини от Китай и подчертаха, че най-голям интерес е предизвикал именно българския туризъм и възможностите за китайски инвестиции в туристическата индустрия.

Щефан Райтер,  генерален мениджър на столичния Хилтън,  повдигна пред форума въпроса за липсата на дългосрочна стратегия за развитието на туризма в България. Друг посочен от него проблем бе липсата на специализирана образователна система за средни кадри в хотелиерския и ресторантьорския бизнес – сервитьори, камериери, главни готвачи, рецепционисти. 

Райтер.подчерта нуждата от професионално обучение и практика.  Домакините на срещата предложиха да се помисли за система на професионално обучение за кадри в туризма. Ако България направи първата стъпка за създаване на професионално училище по туризъм, ние ще ви намерим западноевропейски партньор и това може да бъде училището в Бон – едно от най-авторитетните в Европа, посочи Райтер. Колегата му Джордж Миу акцентира върху необходимостта от ясна визия за пазара на туризма и липсата на реална статистика и прозрачна информация за състоянието на пазара. Андреа Кайзер – генерален мениджър на столичния Парк Ин, част от групата Резидор, подчерта, че подобна информация би помогнала при вземането на управленски решения и би оптимизирала инвестициите в туризма.

Стана известно, че една от първите инициативи на зам.министър Ботев, след като е поел поста, е била създаването на специален център за анализи, статистика и информация в областта на туризма, който да бъде към МИЕ, но да бъде финансиран от туристическата индустрия. Така бизнесът би разполагал с нужните инструменти за усъвършенстване на своите дейности – реална информация, в реално време. „Надявам се в края на годината този център да заработи и тогава аз ще мога да ви отговарям по-често и на все повече въпроси”,  посочи зам. министърът. 

В хода на дискусията се изясни също, че изготвянето на туристически бранд на България поражда сериозен проблем и това може да е свързано с разпознаваемостта на страната. Към това трябва да се добави и слабата реклама. „Нека обърнем логиката, предложи на мениджърите Бранимир Ботев. Нека не ние, чиновниците да казваме какъв трябва да бъде брандът, а вие, които сте от бизнеса. Ние трябва да създаваме правилата на играта, а бизнесът да вкарва головете”, пошегува се зам. министър Ботев.

Хенинг Крипендорф, председател на българския клон на Международната асоциация на професионалистите в туризма Skal International посочи, че за модерния туристически мениджмънт вече е характерен глобалният подход. И в България трябва да се работи с поглед върху цели региони, а не само за отделна държава, посочи експертът и добави, че целта на неговата организация е да отстрани от бизнеса тези, които само претендират, че са специалисти, а всъщност, не са.

Беше обърнато специално внимание на потенциала на България в СПА туризма с оглед на богатството ни от минерални води. Хенинг Крипендорф препоръча да почерпим опит от Германия и Австрия в организацията на този сектор от туристическия бизнес. 

Крипендорф и Райтер предложиха да се ползват извести международни консултанти за създаването на Национална стратегия на туризма –  така наречения мастър план. Според Крипендорф разумните срокове за изготвяне на предварителния проект са края на 2013, а за пълен мастър план, включващ всички значими направления на българския туризъм - до края на 2014.

Бранимир Ботев сподели, че с помощта на Skal в момента се мисли за разработване на модерна система за категоризация в българския туризъм, тъй като съществуващата е почивала не на световни, а на собствени, консервативни и по-скоро строителни критерии. Зам. министърът подчерта, че вратата му е винаги отворена за колегите, готови да споделят идеи и опит.