Днес може да намерите "права Сърбия" /истинската Сърбия/ в белградските кафани, които са нещо средно между английските кръчми и чешките бирарии и където млади хора на по питие слушат фолк музика, макар да не я обичат, пише в репортаж за Белград пратеник на Би Би Си Травъл, който след четиридневни нощни излизания разбрал защо всички фолк песни са за пиене или за жени.
Някога места за дебати за изкуство или политика, в които се събират предимно по-възрастни мъже в задимено пространство и където свободно се леят бира и ракия, днешните кафани преживяват ренесанс, привличайки младите белградчани, на които са им омръзнали обичайните купони.
Мнозина сърби започват да прекарват времето си вместо с хайнекен и текила с местното йелен пиво и ракия, плодова или медовача, и да танцуват на жива музика.
Можех да чуя звука на китарата и шума на тълпата още преди да отворим вратата. Вътре трудно можеше да се намери място за стоене. Салфетки летяха през бара, жени танцуваха върху масите, а мъжете се провесваха един на друг около врата - някои по този начин изразяваха наклонностите си, други поддържаха равновесие. Хората спираха да пеят, само за да си кажат наздраве, да се чукнат с чашите и да викнат "Живели!"
Репортерът на Би Би Си посочва, че в четвъртата нощ от своето проучване на нощния живот в Белград решил, че един ден ще се върне в столицата на Сърбия.
До неотдавна Белград бе по-известен с ролята си във войните през деветдесетте години и кървавото разпадане на Югославия, от което накрая възникнаха Хърватия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и оспорваното Косово. Сърбия често е виждана в негативна светлина, обвинена в етническо прочистване и други военни престъпления, но на мен много пъти ми бе казвано, че САЩ са отговорни за това, че сградите, пострадали от бомбардировките на НАТО, стоят като скелети.
Днес, забелязва репортерът, интернет е пълен със статии, които хвалят Белград като най-новия град за купони, но истината е, че Белград винаги е знаел това - технопартитата през деветдесетте години и историите, които местните хора разказват и днес, за танците и песните на мостовете, когато вярваха, че присъствието на цивилни ще защити съоръженията от натовските бомби. Сега, повече от десет години след войната, мнозина пристигат в града, защото искат да се забавляват. Хората идват в Белград заради нощния живот, да прекарат добре времето си, да си намерят мадами и евтино да се напият, а не да опознаят Сърбия, отбелязва за Би Би Си белградчанката Милица Исакович.
Тя добавя, че кафаните са станали толкова популярни, че за място в някоя от тях, особено в "австро-унгарския край" Земун, е необходимо да се резервира място седем дни по-рано. Оказах се в Звездара, в кафаната "Она моя", а певецът, с акомпанимент от кларинет, цигулка и хармоника, редеше фолк песни, докато всички в заведението пееха. Не знаех думите, но няма значение, почти всяка сръбска фолк песен, ми бе казано, винаги е за едни и същи две неща - пиене и жени.
Това е песен като всяка друга. Жената го е изоставила и той пие, казва белградчанинът Лука Матич. Естествено, не мога да съдя героя на песента. Погледнах и разбрах, че вероятно го е изоставила една от тези красавици, които се събират в модерните кафани. Тъй като всяко място, където се пие в този град, е препълнено с толкова супермодели, достатъчни да напълнят модна писта на върховно модно ревю. Ако тя ме беше изоставила, и аз вероятно щях да пия. Музиката в този бар бе добра или поне поносима, разказва репортерът.
"В Савски венац в "Под моста" няколко нощи по-рано нямах този късмет. Когато оркестърът направи пауза, пуснаха истински турбофолк, традиционна фолк музика, смесена с агресивен техноритъм, която бе популярна сред сръбските престъпници през деветдесетте години и първото десетилетие на 21 век. Когато турбофолкът закънтя от уредбата, разюздаността и ентусиазмът бяха забавни, но и притеснителни. Десетина местни хора ми казаха, че мразят турбофолк, но независимо от това с ненамаляващи радост и ентусизъм дочакваха началото на всяка песен.
Тези песни са ужасни, когато ги слушаш вкъщи. Но когато си пиян в кафаната, са прекрасни. Текстовете са ужасни, но когато ги смесиш с алкохол, "пламваш", отбелязва Милица, а репортерът на Би би Си заключава: "Все още не съм сигурен дали пият, за да слушат турбофолк, или слушат турбофолк, за да пият, но във всеки случай си прекарват добре".