Артишок и биомед са новите хитове в родното екопроизводство

Артишокът е една от новите култури, към които се насочват екофермите в България. Истински бум обаче е регистриран в биологичното пчеларство. Броят на пчелните семейства в чисти зони е нараснал с 40% през 2013 г. спрямо предишната година, а произведеният биомед е  2718 тона илис 300 повече. Това стана известно в Деня на биологичното земеделие, който се проведе в рамките на Международната селскостопанска изложба „Агра 2015“ в Международен панаир Пловдив.

През последните пет години значително нарастват площите за биологично земеделие, надхвърляйки 56 хектара. Интересът към биопроизводството личии  от факта, че култивираните площи са се увеличили над четири пъти в периода 2009-2013 година, съобщи Нели Вълева, старши експерт в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ в Министерството на земеделието и храните. Броят на регистрираните производители, преработватели и търговци скача с 1000 през 2013 спрямо 2012 г. и достига 3123.

Най-голям е интересът към трайните насаждения, техническите и зърнено-житните култури, докато площите с биологични краставици и домати намаляват. Днес  фермерите се преориентират към  праз, артишок, лук, грах и култивирани гъби. Нараства също интересът към  орехи, лешници, бадеми, кестени, френско грозде и малини.

Според експертите от земеделското министерство  интересъм към отглеждане по биологичен начин на нетрадиционни за България култури, като артишок, маслини и киви е в отговор на нарасналото търсене на пазара търсенето на пазара и стремеж да се разнообразят видовете култури.

Екстремно се увеличават и насажденията с  еколозя. Над 1800 хектара са добавени през 2013 г. , с което площите са се удвоили. Резултатът е подем и в биовинарството. Скоро 15-20% от българските изби ще имат сертификат за биопроизводители, сочи прогноза на Националната лозаро-винарска камара.

Предстои скок и в биологичното животновъдство. През 2013 г.  Значително са се увеличили площите с ливади и пасища в системата на контрол, твърдят от земеделското министерство. По негови данни те са 15 476 хектара или почти двойно повече в сравнение с предходната година.

По данни на министерството българските биопродукти бързо намират място на международния пазар.  В Германия, скандинавските страни и Чехия се изнасят 8000 тона екозеленчуци годишно или 90% от цялата продукция, а от миналата година фокусът е върху Балканите, показват данни на Сдружението за модерна търговия. Голяма част от българския биомед се изнася на световния пазар, твърдят от земеделското министерство.

Интересът към екологично чистите храни и напитки става все по-силен и на вътрешния пазар. Тази тенденция пролича и на специализираната изложба „БиоАгра 2015“ в Международен панаир Пловдив, която се проведе от 4 до 8 март.