Боробудур – храмът на 504-те Буди

Екатерина Геловска

Няма много причини човек да спре в Джогякарта, освен  ако не иска да посети двата храма – световноизвестния  Боробудур, включен в Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО, и по-малко известния в Европа, но не по-малко величествения Прамбатан, удостоен с място в същия списък.

Програмата ни е уплътнена максимално, затова предвиждаме да посетим и двата храма в един и същи ден. Задачата е напълно постижима, макар че единият се намира на североизток от Джогякарта, а другият – на северозапад.

Започваме от Боробудур,

който е на около един час път с автомобил от града. Тръгваме сутринта и половин час по-късно завалява онзи тропически дъжд, който е нещо най-нормално за дъждовния сезон, но който тайничко се надявах да избегнем. Той е като по учебник – вертикална водна стена, която сякаш те отрязва от околния свят. Пътят практически не се вижда и остава загадка, как шофьорът успява да се ориентира. „До тук с плановете за разглеждане на храмовете“, си казвам примирено на ум, но все пак оставям шофьора да продължи. Няколко километра преди Боробудур облаците се разкъсват, дъждът спира и ни оставя достатъчно слънце да разгледаме храмовия комплекс и да му се насладим. Накрая все пак отново завалява, но дъждът е по-скоро приятно разхлаждаща екстра след знойното слънце. И докато си облечем дъждобраните - спира отново.

***

Каменният храм възниква в далечината като видение.

Обикновено будистките храмове се строят на хълм, но този е изключение, за което учените не дават обяснение. И въпреки това е построен така, че създава същата илюзия – до централната част води дълго стълбище, което преминава през няколко тераси. Ако вършиш всичко по правилата, трябва не просто да изкачиш стълбите, а да заобиколиш отляво надясно всяка от терасите (заобикалянето отдясно носело нещастие, защото завоят надясно означавал според будистките вярвания обръщане към злото).

Тераси, стъпала, ниши образуват нещо като гигантска пирамида, която завършва с огромна ступа, устремена към небесата.  Целият комплекс е заобиколен е от палмови горички и оризища, а в далечината се вижда снагата на вулкана Мерпати.

За любителите на статистиката: построен през 8 век, Боробудур е най-големият будистки храмов комплекс в света, който се състои от шест квадратни и три кръгли платформи, декорирани с над 2672 барелефа и 504 статуи на Буда. Основният храм, разположен в центъра, е заобиколен от 72 статуи а Буда, всяка от които е „заключена“ в ступа - съоръжение с формата на камбана. Последната платформа представлява квадрат със страна 118 м, а най-високата точка на централната ступа се издига на 35 метра.

Докато се изкачваш нагоре, разглеждаш барелефите, които изобразяват сцени от живота на Буда и са илюстрация на учението му. Изсечени от камък, те изглеждат вечни и достъпни и за най-неукия човек - нещо като пътеводител на Будизма. Едва ли е възможно да се разгледат всичките, защото храмът съдържа над два милиона каменни плочи. Във времената, когато го изграждали, строителите не познавали хоросана или цимента. Те обаче знаели, как плътно да наредят камък до камък, без да го спояват, стремейки се всяка издатина на единия да срещне вдлъбнатина на другия.

Ако разгледате барелефите, ще видите, че освен будистки сцени те съдържат и разказ за живота на яванците – старец, поучаващ деца, полски сцени, мореплаватели и пр. В специални ниши на всяко ниво са поставени статуи на Буда, който сякаш не се интересува от земните неволи и вглъбено мисли за вечността. Позата, в която е изобразен, зависи от посоката  - на изток ръцете му докосват земята, на юг – молитвено сочат нагоре, на запад са скръстени върху гърдите, а на север – лявата ръка е отпусната върху коляното, а дясната прави умиротворяващ жест.

Според местните жители има поверие –

ако си намислиш желание

и докоснеш носа или ръката на Буда в ступата, то със сигурност ще се изпълни. Ако обаче се опитате да го направите, ще видите, че съвсем не е лесно.

Докато се разхождате из терасите, че видите, че на всяка от тях има благоуханни пръчици, запалени от поклонници, които молят бога за помощ.  Цветя, плодове и парични знаци също се оставят от поклонниците.Има една-единствена статуя на Буда, която не е защитена от ступа-камбана. Това е и мястото, където поклонниците оставят най-много дарове. Срещаме доста реставратори, които на ръка, с малки четчици почистват камъка, премахвайки наслоявания, мъхчета и пр.

Всичко, което виждаме, е само горната част на храма. Долната е засипана и не е достъпна за простосмъртни. Дори по време на последната реставрация тя не е изкопана, защото там се намират барелефите, които изобразяват „дяволските страсти и раздори“. Предполага се, че те умишлено са оставени под земята, защото когато един поклонник влиза в храма, той трябва да погребе ниските страсти и да се пречисти от земната суета.

Ако имате късмет и посетите храма в празничен ден, може да наблюдавте тържествена процесия на будистки монаси. Ако ли не, можете да се включите в специалните турове, които предвиждат посрещане на слънцето в храма. Срещу съответната сума, разбира се. Право да организира такива туров има само разположения точно до Боробудур хотел Манохара. Ако отседнете в него, ще имате възможност да видите не само изгрева на слънцето, но и мъглата, която призори покрива долината. Казват, че заради нея храмът изглеждал нереално, сякаш плува над земята. Пак тогава стават и най-добрите снимки на храма заради прекалено силната светлина през деня.

Дати и факти:

Боробудур е съставен от 9 платформи: първите 6 са с квадратна форма, останалите 3 — с кръгла.

Ступатасимволизира 3-те стълба на будистката космология:

• Света на желанията — Kamadhatu (първите 4 платформи на Боробудур);
• Света на формите — Rupadhatu (5-та платформа);
• и накрая — света на нищото - Arupadhatu (останалите платформи и голямата ступа на храма).

·         Уникални са барелефите, показващи живота на Ява, както и сцени, свързани с Буда – хора, растения, животни, кралят и кралицита, придворните, монасите, митични сцени – богове, демони, митични същества и пр.

·         Най-долният етаж показва законите на кармата или всекидневния живот на хората — Karmavibhangga. Тук можете да видите барелефи, изобразяващи постъпките на хората – злоба, завист, добро и пр.

·         Върху следващата платформа виждаме релефи, свързани с раждането на Буда и историята на принц  Сиддхарта (Siddhartha);

·         После можете да видите барелефи, които разказват за предишните въплъщения на  Буда – както в хора, така и в животни.

·         На 3-та и 4-та платформа  Буда е представен като принц Сиддхартхи, който търси висшата мъдрост и разбиране на света.  

Няколко десетки хиляди души са участвали в изграждането на храма. За строителството му са използвани 55 хил. куб.м. камък. Няколко столетия след изграждането си храмът е  изоставен и забравен. Не е ясна причината за това, но някои учени предполагат, че е свързано с изригване на близкия вулкан, който засипал с пепел храмовия комплекс.

Едва през 1814 г. англичанинът Стамфорд Рафълс – губернатор на Ява и бъдещ основател на Сингапур, след като научава от местен жител за „мъртвия каменен град“ предприема експедиция, която открива развалините му.  Хълмът се оказва истинско съкровище, но Рафълс не успява да го възстанови. През 1885 г. председателят на Археологическото дружество на Джогякарта открива барелефи, които представляват написани на санскрит инструкции, чието разшифроване показва, че храмът е строен всредата на 9 век, по времето на династията Сайлендра. През 1907 г. холандецът ван Ерп започва първата реставрация на храма. Тя продължава едва през 1956 г от белгийски експерти, изпратени от ЮНЕСКО. Възстановяването приключва едва през 1983 г.

Проучени са 2 хил. куб. м камък, създадени са нови 5 хил. каменни фрагмента и през 1983 г. Боробудур празнува второто си раждане. Той бързо придобива популярност, особено сред будисткото населедие на Югоизточна Азия. През 2014 г. храмът е посетен от над 3 млн местни туристи и 213 хил. чужденци.

Полезна информация:

·     Най-близкото селище до Боробудур е град Джогякарта, където можете да пристигнете с влак, автобус или самолет от Джакарта. 

·     Разстоянието от Джогякарта до Боробудур е около 45 км и се минава за около един час с автомобил.

·     По-евтино е да си наемете кола с шофьор, отколкото да си вземете кола под наем. Допълнително неудобство при шофирането е лявото движение, както и големият брой мотоциклетисти, които се движат от двете страни на автомобила.

Входната такса за Боробудур за възрастен – чужденец е Rp 230,000 или около 16 евро. За студенти и ученици е наполовина.

Комбинираният билет за Боробудур и Прамбанан струва около 28 евро – въпреки че на таблото няма да видите тази възможност, при поискване ще ви продадат билета на касите и на двата храма.

Посрещане на изгрева на слънцето на Боробудур струва на чуждестранния турист  около 26 евро или Rp 380,000, ако не сте гост на хотел Манохара и Rp 230,000 или 16 евро, ако отседнете в хотела. Турът започва в 4,30 сутринта.