22 Ноем. 2017

Вие сте тук

Създаването на национално конгресно бюро - отново на дневен ред

България губи милиони годишно от това, че няма работеща национална организация за конгресен туризъм и това трябва час по-скоро да се промени. Това беше мнението на повечето участници в среща под надслов „Защо една дестинация трябва да има бюро за конгресен туризъм“.  Министърът на туризма Николина Ангелкова приветства участниците в дискусията, организирана от представители на туристическия бизнес, чиято дейност е свързана с конгреси и конференции.

 

Ръководството на министерството осъзнава, че конгресният туризъм е много важна част от туристическия сектор, тъй като не зависи от сезонността и води високоплатежни туристи, каза министър Ангелкова. Тя припомни, че в момента България е на 61-во място в класацията на ICCA на страните с развит събитиен туризъм. За сравнение тя посочи, че  южните ни съседки Турция и Гърция са съответно на 21-о и 24-о място, Сърбия – на 45-то, а Румъния – на 46-то. Затова промотирането на България като дестинация за събитиен туризъм ще бъде в приоритетите на министерството, каза още тя.

 

Добрите практики в работата на национално бюро за конгресен туризъм сподели Милош Милованович,  до скоро оглавяваше конгресното бюро на Сърбия, а в момента работи за базираната в Австралия международна консултантска фирма Gaınıng Edge.

 

Според него има няколко формули за функциониране на национално конгресно бюро – част от публичния сектор, част от частния сектор или публично-частно партньорство. Всяка държава избира сама кой модел да избере, но няма една-единствена печеливша формула, каза експертът.

 

Варират и сумите, необходими за издръжката на едно такова бюро, като размерът зависи най-вече от задачите и дейностите, които с които се занимава. Бюджетът на конгресното бюро на Германия например е 3,5 млн евро, докато страни като Словения и Сърбия е около 300 хил. евро. Средствата са както за издръжка на бюрото, така и за уебсайт, печатни и видеоматериали, мобилни приложения и пр. За разлика от масовия туризъм обаче, където няма връзка между похарчени за реклама средства и броя на привлечените туристи, тук може лесно да се измери ефективността на работата, тъй като се знае какви големи международни събития са привлечени и какви са приходите от тях, каза Милош Милованович. За разлика от масовия туризъм, където са необходими милиони за реклама в най-авторитетните световни медии, тук средствата са значително по-малко, но трябва да са правилно таргетирани.

 

Защо е необходимо съществуването на национално конгресно бюро? Отговорът на този въпрос споре него е прост: защото клиентът го изисква. Големите клиенти искат да преговарят не с представители на бизнеса, а с неутрален партньор, който се занимава с промотирането на цялата дестинация. Когато такъв партньор не съществува, те просто я отбягват.

В световната класация на ICCA на най-развитите конгресни дестинации балканските градове са подредени по следния начин:

 

Град

позиция

Белград

44

Атина

47

Букурещ

79

Загреб

79

Любляна

84

София

94

Дубровник

119

Солун

219

 

 

За по-малко от десет години Сърбия и Белград, които започнаха буквално от нулата да развиват конгресен туризъм, успяха да изпреварят доста съседни дестинации, благодарение на активността на конгресното бюро, заключи експертът.

 

Според него България има добър потенциал за развитие на конгресен туризъм. Жалко е, че тя е една от седемте държави в Европа, които нямат национално бюро. Сред останалите са Албания, Македония, Молдова, Грузия и пр. Междувременно 17 други през миналата година създадоха стратегически Алианс на националните конгресни бюра, чиято цел е да привлече на Стария континент повече международни събития.

 

 

 

Категории: 

Реклама

Facebook

THExperts бюлетин

Информирайте се за последни новини!

Subscribe to THExperts бюлетин feed